„ДАНО МНЕ ТЕЛО – ЧТО МНЕ ДЕЛАТЬ С НИМ...”
Осип/Иосиф Эмильевич Мандельштам (1891-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДАРЕН СЪМ С ТЯЛО – ПИТАМ АЗ: ЗАЩО
Дарен съм с тяло – питам аз: защо,
единно цяло мое ли е то?
И на кого ли да благодаря
за радостта, че дишам и творя?
Аз градинар съм, но съм също цвят,
не съм самотен в тоз тъмничен свят.
На вечността в стъклото моя дух
ще отпечата топлият ми дъх.
Рисунката, изобразена там,
доскоро непозната, грее, знам.
Утайката на мигове безчет
не ще покрие образа ми блед.
Ударения
ДАРЕН СЪМ С ТЯЛО – ПИТАМ АЗ: ЗАЩО
Даре́н съм с тя́ло – пи́там а́з: зашто́,
еди́нно ця́ло мо́е ли е то́?
И на кого́ ли да благодаря́
за радостта́, че ди́шам и творя́?
Аз градина́р съм, но съм съ́що цвя́т,
не съ́м само́тен в то́з тъмни́чен свя́т.
На вечността́ в стъкло́то мо́я ду́х
ште отпеча́та то́плият ми дъ́х.
Рису́нката, изобразе́на та́м,
доско́ро непозна́та, гре́е, зна́м.
Ута́йката на ми́гове безче́т
не ште́ покри́е о́браза ми бле́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Осип Мандельштам
ДАНО МНЕ ТЕЛО – ЧТО МНЕ ДЕЛАТЬ С НИМ...
Дано мне тело – что мне делать с ним,
Таким единым и таким моим?
За радость тихую дышать и жить
Кого, скажите, мне благодарить?
Я и садовник, я же и цветок,
В темнице мира я не одинок.
На стекла вечности уже легло
Мое дыхание, мое тепло.
Запечатлеется на нем узор,
Неузнаваемый с недавних пор.
Пускай мгновения стекает муть –
Узора милого не зачеркнуть.
1909 г.
ДАНО НАМ ТІЛО – ЩО Ж РОБИТИ З НИМ... (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Дано нам тіло – що ж робити з ним,
Таким єдиним і таким своїм?
За радість жити, за диха́ння мить
Кого віддя́чити мені, скажіть?
Я садівник, я квітка і росток,
У тюрмах світу я не одинок.
Вже в раму вічності на скло лягло
Моє диха́ння та моє тепло.
І закарбу́ється на склі узор,
Що був невпíзнанний в завíсі штор.
Нехай же ми́ті витікає муть –
Узору ми́лого вам не збагнуть.
* (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
The body's given to me, what to do it
Mine so far and so unique.
For that quite joy to breathe and live,
Whom I should thank for that, indeed?
I'm a garderner, a flower also,
In that captivity I'm not alone.
On glass of the eternity has lain
My breathing and my warmth today.
And there will be a pattern stamped,
Unrecognizable today.
But let the dregs of moment fall down,
The pattern never could be cancelled out.
---------------
Руският поет, писател, преводач и литературен критик Осип Манделштам (Осип Эмильевич Мандельштам, рождено име Иосиф) е роден на 15 януари 1891 г. във Варшава. От 1897 г. семейството му живее в Санкт Петербург. През 1911 г. постъпва в историко-филологическия факултет на Петербургския университет, посещава лекции в Париж и Хайделберг. Близък приятел е на поетите Николай Гумильов и Анна Ахматова. Привърженик е на литературните течения акмеизъм и символизъм. Автор е на стихосбирките „Камък“ ( 1913 г.), „Tristia“ (1922 г.), „Втора книга“ (1923 г.) и „Стихотворения“ (1928 г.), и на книгите с проза „Шумът на времето“ (1925 г.) и „Египетска марка“ (1928 г.). След 1928 г. съветските издания спират да печатат негови стихове като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради една негова антисталинистка епиграма от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж, а през 1938 г. отново е арестуван и е изпратен в лагер, където се разболява от тиф. Умира на 27 декември 1938 г. близо до Владивосток. За двете дела срещу него посмъртно е реабилитиран през 1956 г. и през 1987 г.